new Релеф на Европа 1 - формиране и особености

РЕЛЕФ на Европа – формиране и особености

Знаете ли, че в Европа има пресушени крайбрежни части, отвоювани от морето, които са под морското равнище?

Предстои да научим за тях, както и за красивите, високи планини, вулканите, земетресенията и много други интересни неща, свързани с релефа на нашия континент.

1. Формиране на релефа. 

А) Вътрешни земни процеси

Съвременният релеф на Европа произхожда от древния северен континент Лавразия.

Континентът е част от Евроазиатската литосферна плоча. Най-стари са североизточните и източните части – стабилна земна кора, липсват вулкани, земетресенията са рядкост.

По-късно вследствие на сблъсъка на литосферните плочи се издигат и нагъват НАЙ-СТАРИТЕ в Европа – Скандинавските планини. 

По това време се образува планината Урал, планините на Британските острови, Рила, Пирин и др.

Сега, повечето от тези стари планини са със заоблени била, стабилни зони – без вулканизъм и земетресения.

НАЙ-МЛАДИ са планините в южната част – Пиренеи (1), Алпи (2), Кавказ (3), Карпати (4), Ст. планина и др.

Те са част от Алпо-Хималайския планински пояс.

Образувани са преди около 200 млн. години от сблъсъка между Евроазиатската и Африканската плоча.

Поради младата си възраст тези планини са високи, с остри върхове и стръмни склонове, някои от тях са заледени.

Тук, в Южна Европа земната кора е нестабилна, на места има действащи вулкани, стават земетресения.

Активната вулканична и земетръсна дейност е доказателство, че формирането на релефа продължава и до днес в Южна Европа. Най известни действащи вулкани са Везувий, Етна, Стромболи и Вулкано (на Липарските острови). В Гърция - Санторини.

Остров Исландия е една от най-активните вулканични зони в света, тъй като е разположен върху огромен разлом СОХ (срединен океански хребет) в Атлантическия океан. 

На територията на Исландия има около 40 действащи и много угаснали вулкани. Най-известни са са вулканите Аския, Хекла и Лаки.

В Исландия има много гейзери.

Тези фонтани от вода и пара се появяват там, където магмата се намира най-близо до повърхността на Земята. 

Б) Външните земни процеси дооформят облика на релефа. 

Преди около 2 млн. години климатът на Земята рязко застудява.

Настъпва ледников период.

Обширни континентални ледници покриват северната половина на Европа. 

1. Територии заети с континентален ледник.
2. Заледявани планини през ледниковия период.

Ледниците заглаждат и удълбават скалите, а разрушения материал натрупват в хълмове (морени).

Пониженията между морените били запълнени от топящи се води на ледника, като дали начало на ледникови езера. 

Част от този фин материал от морените се отвява на юг, в Източноевропейската равнина, Среднодунавската низина и Долнодунавската низина, наслагва се и образува скалата льос. 

По същото време от най-високите планини (Кавказ, Алпи, Пиренеи, Рила, Пирин и др.) се спускат планински ледници, които създават циркуси и ледникови долини.

2. Главни черти на съвременния релеф.

Европа е най-ниският континент на Земята. Нейната средна надморска височина е 300 м. Около 75% от територията е заета от равнини - Източноевропейска (1), Средноевропейска (2) и низини - Среднодунавска (3), Долнодунавска (4).

Европа има разнообразен релеф. На територията и се срещат всички видове земни форми – равнини, низини, хълмове, планини, плата, котловини, долини и депресии.

За малките си размери Европа има твърде големи контрасти в релефа.

В източната и част в съседство са разположени най-високият връх – Елбрус 1 (5642 м) в планината Кавказ и най-дълбоката депресия – Прикаспийската низина 2 (–28 м).

Прикаспийската низина (1) и планината Кавказ (2).

3. Значение на релефа.

Най-пригодни за заселване и стопанска дейност са равнините, низините, речните долини и ниските планини.

Тези части са най-гъсто заселени и основни земеделски райони.

В тях са и най-големите градове и най-голяма гъстота на пътища.

В силно развитите страни във високите планини са изградени модерни мостове и тунели.

В планините – пасищно животновъдство и планински туризъм.

Посочете Прикаспийската низина върху изображението.